плезел

Речник на българския език

1. плезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плезел е производна форма на плезя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плезел е производна форма на плезя (мин. деят. несв. прич. м. р.).