пледирало

Речник на българския език

1. пледирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пледирало е производна форма на пледирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пледирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пледирало е производна форма на пледирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пледирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пледирало е производна форма на пледирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пледирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пледирало е производна форма на пледирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).