плевяло

Речник на българския език

1. плевяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плевяло е производна форма на плевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плевяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

плевяло е производна форма на плевя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).