плевило

Речник на българския език

1. плевило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плевило е производна форма на плевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плевило — мин. деят. св. прич. ср. р.

плевило е производна форма на плевя (мин. деят. св. прич. ср. р.).