плевил

Речник на българския език

1. плевил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плевил е производна форма на плевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плевил — мин. деят. св. прич. м. р.

плевил е производна форма на плевя (мин. деят. св. прич. м. р.).