плачел

Речник на българския език

1. плачел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плачел е производна форма на плача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плачел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плачел е производна форма на плача (мин. деят. несв. прич. м. р.).