плацикахте

Речник на българския език

1. плацикахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

плацикахте е производна форма на плацикам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. плацикахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

плацикахте е производна форма на плацикам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).