плацикаха

Речник на българския език

1. плацикаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

плацикаха е производна форма на плацикам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. плацикаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

плацикаха е производна форма на плацикам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).