платила

Речник на българския език

1. платила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

платила е производна форма на платя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. платила — мин. деят. св. прич. ж. р.

платила е производна форма на платя (мин. деят. св. прич. ж. р.).