платил

Речник на българския език

1. платил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

платил е производна форма на платя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. платил — мин. деят. св. прич. м. р.

платил е производна форма на платя (мин. деят. св. прич. м. р.).