пластяло

Речник на българския език

1. пластяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пластяло е производна форма на пластя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пластяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пластяло е производна форма на пластя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).