пластило

Речник на българския език

1. пластило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пластило е производна форма на пластя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пластило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пластило е производна форма на пластя (мин. деят. св. прич. ср. р.).