пластили

Речник на българския език

1. пластили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пластили е производна форма на пластя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пластили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пластили е производна форма на пластя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).