пластила

Речник на българския език

1. пластила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пластила е производна форма на пластя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пластила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пластила е производна форма на пластя (мин. деят. св. прич. ж. р.).