пламтяха

Речник на българския език

1. пламтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пламтяха е производна форма на пламтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пламтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пламтяха е производна форма на пламтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).