пламтял съм

Речник на българския език

1. пламтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пламтял съм е производна форма на пламтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пламтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пламтял съм е производна форма на пламтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. пламтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пламтял съм е производна форма на пламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).