пламтяло е

Речник на българския език

1. пламтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пламтяло е е производна форма на пламтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пламтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пламтяло е е производна форма на пламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пламтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пламтяло е е производна форма на пламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).