пламтяло

Речник на българския език

1. пламтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пламтяло е производна форма на пламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пламтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пламтяло е производна форма на пламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пламтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пламтяло е производна форма на пламтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пламтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пламтяло е производна форма на пламтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).