пламтяла

Речник на българския език

1. пламтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пламтяла е производна форма на пламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пламтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пламтяла е производна форма на пламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пламтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пламтяла е производна форма на пламтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пламтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пламтяла е производна форма на пламтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).