пламтял

Речник на българския език

1. пламтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пламтял е производна форма на пламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пламтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пламтял е производна форма на пламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пламтял — мин. деят. св. прич. м. р.

пламтял е производна форма на пламтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пламтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пламтял е производна форма на пламтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).