пламти

Речник на българския език

1. пламти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пламти е производна форма на пламтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пламти — повелително наклонение, ед. ч.

пламти е производна форма на пламтя (повелително наклонение, ед. ч.).