пламтели

Речник на българския език

1. пламтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пламтели е производна форма на пламтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пламтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пламтели е производна форма на пламтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пламтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пламтели е производна форма на пламтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пламтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пламтели е производна форма на пламтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).