пламнела

Речник на българския език

1. пламнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пламнела е производна форма на пламна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пламнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пламнела е производна форма на пламна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).