пламнел

Речник на българския език

1. пламнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пламнел е производна форма на пламна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пламнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пламнел е производна форма на пламна (мин. деят. несв. прич. м. р.).