пламеняло

Речник на българския език

1. пламеняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пламеняло е производна форма на пламенея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пламеняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пламеняло е производна форма на пламенея (мин. деят. св. прич. ср. р.).