пламеня

Речник на българския език

1. пламеня — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пламеня е производна форма на пламенея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пламеня — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пламеня е производна форма на пламенея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).