пламенели

Речник на българския език

1. пламенели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пламенели е производна форма на пламенея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пламенели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пламенели е производна форма на пламенея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).