пламенеело

Речник на българския език

1. пламенеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пламенеело е производна форма на пламенея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пламенеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пламенеело е производна форма на пламенея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).