пламенеел

Речник на българския език

1. пламенеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пламенеел е производна форма на пламенея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пламенеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

пламенеел е производна форма на пламенея (мин. деят. несв. прич. м. р.).