плакнете

Речник на българския език

1. плакнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

плакнете е производна форма на плакна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. плакнете — повелително наклонение, мн. ч.

плакнете е производна форма на плакна (повелително наклонение, мн. ч.).