плакало

Речник на българския език

1. плакало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

плакало е производна форма на плача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. плакало — мин. деят. св. прич. ср. р.

плакало е производна форма на плача (мин. деят. св. прич. ср. р.).