плакал

Речник на българския език

1. плакал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плакал е производна форма на плача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плакал — мин. деят. св. прич. м. р.

плакал е производна форма на плача (мин. деят. св. прич. м. р.).