плавел

Речник на българския език

1. плавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

плавел е производна форма на плавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. плавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

плавел е производна форма на плавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).