пиюкаше

Речник на българския език

1. пиюкаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пиюкаше е производна форма на пиюкам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пиюкаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пиюкаше е производна форма на пиюкам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).