пиюкаха

Речник на българския език

1. пиюкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пиюкаха е производна форма на пиюкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пиюкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пиюкаха е производна форма на пиюкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).