пиюка

Речник на българския език

1. пиюка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пиюка е производна форма на пиюкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пиюка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пиюка е производна форма на пиюкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пиюка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пиюка е производна форма на пиюкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).