пишкахте

Речник на българския език

1. пишкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пишкахте е производна форма на пишкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пишкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пишкахте е производна форма на пишкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).