пишкала

Речник на българския език

1. пишкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пишкала е производна форма на пишкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пишкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пишкала е производна форма на пишкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пишкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

пишкала е производна форма на пишкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пишкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пишкала е производна форма на пишкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).