пиукаше

Речник на българския език

1. пиукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пиукаше е производна форма на пиукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пиукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пиукаше е производна форма на пиукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).