пиукахте

Речник на българския език

1. пиукахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пиукахте е производна форма на пиукам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пиукахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пиукахте е производна форма на пиукам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).