пиукаха

Речник на българския език

1. пиукаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пиукаха е производна форма на пиукам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пиукаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пиукаха е производна форма на пиукам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).