питаха

Речник на българския език

1. питаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

питаха е производна форма на питам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. питаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

питаха е производна форма на питам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. питаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

питаха е производна форма на питая (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).