питалите

Речник на българския език

1. питалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

питалите е производна форма на питам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. питалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

питалите е производна форма на питая (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).