питал

Речник на българския език

1. питал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

питал е производна форма на питам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. питал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

питал е производна форма на питам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. питал — мин. деят. св. прич. м. р.

питал е производна форма на питам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. питал — мин. деят. несв. прич. м. р.

питал е производна форма на питам (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. питал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

питал е производна форма на питая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. питал — мин. деят. св. прич. м. р.

питал е производна форма на питая (мин. деят. св. прич. м. р.).