питаело

Речник на българския език

1. питаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

питаело е производна форма на питая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. питаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

питаело е производна форма на питая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).