питаел

Речник на българския език

1. питаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

питаел е производна форма на питая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. питаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

питаел е производна форма на питая (мин. деят. несв. прич. м. р.).