пируваха

Речник на българския език

1. пируваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пируваха е производна форма на пирувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пируваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пируваха е производна форма на пирувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).