пирувах

Речник на българския език

1. пирувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пирувах е производна форма на пирувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пирувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пирувах е производна форма на пирувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).