пирувало

Речник на българския език

1. пирувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пирувало е производна форма на пирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пирувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пирувало е производна форма на пирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пирувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

пирувало е производна форма на пирувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пирувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пирувало е производна форма на пирувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).