пирувал

Речник на българския език

1. пирувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пирувал е производна форма на пирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пирувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пирувал е производна форма на пирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пирувал — мин. деят. св. прич. м. р.

пирувал е производна форма на пирувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пирувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

пирувал е производна форма на пирувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).